Работническа дописка за строителната фирма "Гарантстрой Коплект"

Получихме следното писмо от работник за строителната фирма „Гарантстрой Комплект“:

Фирма Гарантстрой Комплект, всички дето се пишат за началници, така мародерстват работниците си, че е някакъв ужас. Работиш като идиот до късно и все ще намерят накрая причина да ти отрежат заработеното. Сега понеже е краят на годината и направо се оливат в рязането на заплати, понеже им предстои пътуване до Америка. Идете, драги господа и не се връщайте!!!

Шивачки от Калофер блокираха Подбалканския път

23.12.2014 г. Шивачките от „Интендантско обслужване" - Калофер затвориха Подбалканския път София - Бургас. Те се разбунтуваха, тъй като голяма поръчка за армейски униформи е била спечелена от частна фирма, съобщава БГНЕС.

Служителите излязоха на пътя за около 15 минути с песента „Боят настана" и българския трибагреник. Те не се подчиниха на разпорежданията на органите на реда. Това стана причина на една от отговорничките в предприятието да бъде съставен акт.

Протестиращите настояват да бъде развален договорът с частната фирма и поръчката отново да се върне в калоферския клон. Те предупреждават военния министър, че ако в първия работен ден след Коледа - 29 декември, не отмени поръчката ине възложи работата на държавното предприятие, ще преминат в ефективни стачни действия и гражданско неподчинение. Хората настояват поръчката да бъде върната при тях, а да не се дава на частна фирма, тъй като това е единственият им поминък. Това предприятие е единственото, което осигурява работа и доходи на много от хората в региона.

Исканията на работничките на Интендантско обслужване са подкрепени от жителите на Калофер, като голяма част от тях се присъединиха към протестиращите.

Според измененията на Закона за обществените поръчки,Министерството на отбраната като принципал на „Интендантско обслужване" ЕАД може да възлага пряко на своите предприятие поръчки. Вместо да го възложи на калоферския клон, който шие униформи и за чужди армии, то лансира частна фирма. Поръчката е на стойност близо 4 млн. лева и е важна за Калофер. Синдикатите са сезирали с писма Министерството на отбраната, премиера и Народното събрание.

В последните години шивачките няколко пъти излизаха на протест заради забавени заплати.

news.bg

Чужди работодатели пренебрегват българските празници

Безспорен е фактът, че когато човек търси работа, трябва да бъде изключително внимателен. Също така е безспорен и фактът, че голям брой чужди фирми са навлезли в страната ни и осигуряват трудова заетост на българите основно заради евтината работна ръка.

Сравнително по-високото заплащане и по-добрите условия обаче носят след себе си ред препятствия пред наетите български служители.

Един от основните проблеми, с които се сблъскват работниците, е, че работодателят чужденец пренебрегва официалните български празници и работниците са принудени през тези дни да бъдат на работното си място, вместо да се приберат в домовете си и да бъдат заобиколени от семействата си.

Абсурдното в случая е, че чуждите шефове зачитат официалните празници на страните от Европейския съюз и осигуряват почивни дни за служителите си. Това съобщи председателят на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) Ана Джумалиева за „Новинар“. По думите й в комисията са постъпвали не едно и две подобни оплаквания, върху които членовете й са разсъждавали.

В един подобен случай магистратите от КЗД дори са установили дискриминация от страна на световноизвестната компания, която има клон в България.

Оказва се, че картинката в чуждите клонове далеч не е толкова розова, колкото някои хора я описват. Сред проблемите на служителите на чужди работодатели не липсват и такива за тормоз на работното място, потискане заради етническа принадлежност и преследване.

Върху такъв случай членовете на комисията са заседавали срещу ръководството на супермаркет в София, притежание на голяма чужда търговска верига.

Перничанин, който е от смесен брак и един от родителите му е ром, а другият – българин, бил принуден най-редовно да чува по свой адрес думата „мангал“, трябвало да работи повече дни от колегите си, а на всичкото отгоре бил и обвинен в кражба, за която не било доказано, че е извършил.

В друга жалба пък КЗД е наложила глоба от 800 лв. на чужда търговска верига. Причината била, че дружеството отказало на софиянка да заеме обещаната й вече длъжност като касиер заради решение на ТЕЛК, което освидетелствало жената като инвалид.

Александра Коларова, в-к „Новинар“

Още едно мнение за фабриката „Монтюпе“-Русе

Публикуваме още едно мнение за френското предприятие в Русе, изпратено ни от работник  

Работя в „Монтюпе“ 7 години. За какви отрови става въпрос – франсетата казаха ,че АМИН-ът бил полезен за здравето,всяка година ни правят прегледи и ни изкарват като новородени,здрави ........Само се чудя защо от 2 години насам имам всекидневно главоболие, виене на свят, отпадналост, умора, повръщам и т.н. И други колеги са така............... Да не говорим за алуминевите изпарения, прахът, който дишаме. „Монтюпе“ е СТРАХОТЕН за самоуубиийццциии. Аз съм един от тях... Нямам избор, по-добре да умра от отровата в завода, отколкото да умре семейството ми от глад....

Защо безработен баща на 3 деца беше лишен от здравноосигурителни права?

Колко капки човечност и състрадание са останали в държавните служители в Агенцията по заетостта в Луковит, след като без да им трепне окото са лишили от здравноосигурителни права един пострадал безработен баща на 3 деца от село Торос поради една формална причина – човекът не е могъл да се разпише в точния ден в бюрото по труда заради счупената си ръка.

Стохиляден работнически протест в Брюксел

06.11.2014. Трите най-големи синдиката в Белгия свикаха днешния протест в знак на несъгласие с предвижданите от новото правителство реформи, свързани с повишаването на данъците, намаляване на покупателната способност и увеличаването на възрастта за пенсиониране. При стълкновения между полицията и протестиращите има сериозно ранени. Нанесени са и значителни материални щети. 

Миньори от цяла България се събраха на протест в Мадан

17 октомври 2014. Стотици миньори от цяла България се събраха на протестен митинг в Мадан. Те се обявиха против намерението за промяна на пенсионната система на работещите в рудодобива и въгледобивната промишленост. Протестът се организира от двата синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа“.

Митингът е под наслов: "Долу ръцете от песионната система", съобщи Румен Каров, предсeдател на синдикалната организация на КНСБ в миннодобивното предприятие:

Министърът на социалната политика Христосков даде едно изявление, в което каза, че миньорите ще работят осем години и половина. Това вбеси хората, работниците, които работят тук. Не искаме да се вдигат годините за пенсия. Искаме да продължи, както е сега, със същите условия.

В момента са десет години при условие първа категория труд, но това не е първа категория. Аз винаги съм казвал, че това е екстра категория. Ние сме преди първа категория, възраст преди 45 години и 90 точки. Това са условията в момента, в които до 31-ви декември миньорите се пенсионират, а искат от първи януари 2015-а година да скочат с осем години и половина възрастта за пенсия. Така отиваме на 53 години, а до 2021-ва година има програма, в която искат да стане на 57 години. Това е абсурд. Няма да го позволим това нещо.

Местният лидер на КТ "Подкрепа" Максим Банков заяви:

Обръщам се към новоизбраните народни представители, които трябва да сформират българския парламент, трябва да сформират и българско правителство. Ние казваме: Стига! Ако вие не предприемете и не приемете закон, с който да решите пенсиониране на миньорите на 45-годишна възраст, ние ще дойдем пред Народното събрание и на никой от вас повече няма да му се иска да е народен представител, закани се Банков.

bnr.bg

Смърт поради приватизация. Този път в Горни Лом

Позиция на „Работнически глас“

Миналата година, когато в рудник „Ораново“ бяха затрупани 4-ма работника, ние писахме, че: „приватизацията носи не само ликвидация на работни места и грабеж на работнически труд. Приватизацията носи и смърт за работниците. В буквалния смисъл на думата.“ http://rabglas.blogspot.com/2013/07/blog-post_19.html  Това за съжаление се потвържадава и днес, 2 октомври 2014 г., когато цех на приватизирания завод „Миджур“, с 15 работника в него, беше сравнен със земята. Това е най-тежката, но съвсем не единствена трудова злополука в „Миджур“:

- През 2002 г. две експлозии сриват до основи тогавашния цех за производство на тротил в „Миджур”.

- 6 април 2006 г. избухва пожар в „Миджур”, при който загива инж. Илия Симов.

- 23.05.2007 г. – нов взрив в завода с пострадали 2-ма души, един от които – работник на 28 години загива на място. Жена на 39 години е ранена.

- 30.11.2007 г. – пак взрив в завода, този път само с материални щети.

- 03.02.2010 г.  – пожар и нов взрив, при което са ранени 4-ма работника и е унищожена цялата площадка на завода, като от един от цеховете остава само яма с диаметър 200 метра.

Цялата тази поредица от аварии започва след като през 2000 г. фабриката за взривни вещества в Горни Лом е приватизирана. Към ужасяващите злополуки се добавя и безобразно ниското заплащане от 240 лв. на месец.

Ще припомним и че още миналата година работници от все още държавния ВМЗ-Сопот изтъкнаха колко опасна е работата в такива приватизирани заводи: „...защо не се дава на ВМЗ да извършва унищожаването и утилизацията на боеприпаси, при положение, че ние правим това професионално и обезопасено. Вместо на нас, тази дейност се предоставя на различни частни фирми като „Емко“ и „Берета трейдинг“, които работят без всякакви предпазни средства. И резултатът са взривовете край Севлиево и „Петолъчката“.“ http://rabglas.blogspot.com/2013/04/blog-post_30.html

След аварията в „Ораново“ за главен виновник беше посочена природата. Сега природата няма как да изкупи греховете на приватизаторите, но за сметка на това беше измислено удобното обяснение „човешка грешка“. И резултатът ще бъде същия, т.е. нулев. Така ще бъде и занапред, докато най-накрая работниците не се вдигнем и не потърсим справедливо възмездие от истинските виновници – тези, които богатеят на наш гръб, тези, заради които загинаха толкова наши колеги, тези, които винаги се изплъзват – тези проклети „свещени и неприкосновени“ частни собственици. 

Писмо от Пловдив

Наскоро получихме следното писмо от Пловдив:

В Медицински център „Сонел Фарм“ ООД, Пловдив, собственик д-р Атанас Фурнаджиев, не се изплащат заплатите редовно от години – на 3-4-5 месеца по един аванс или хвърли по 250, 300 лв. и се оплаква, че икономиката много зле. Бившата му вече жена всеки месец си купуваше нов Мерцедес, а върхът на наглостта беше, като се оправда, че парите за заплати са отишли за подкупи, да се осигуряват държавни предприятия.  

Български работници мизерстват в Северна Италия

Непрекъснато им се налага да искат смешните си заплати от експлоататорите

22 септември 2014. В скотски условия и с мизерно и нередовно плащане са принудени да живеят българските работници в Северна Италия.

Въпреки че досега южната част на Ботуша се славеше с експлоатацията на имигрантски труд, сега на бял свят излизат плашещи случаи от богатия север.

Българите, които са гроздоберачи в една от най-популярните със своите вина области Пиемонте, работят за по 5 евро на час и въпреки че заплатите им са мизерни, те непрекъснато трябва да си искат полагаемото им се от своите работодатели, съобщава БНР.

Сънародниците ни живеят в подобия на палатки и въпреки че са около 150 души, разполагат само с две химически тоалетни. За топла вода не може и дума става, а когато някой се разболее, работодателите не желаят намесата на здравните органи.

Повечето българи сключват няколко двудневни договори с местни кооперации и работят за тях 10-15 дни. През това време работническите им и дори някои от човешките им права биват грубо погазвани. След всичко това с големи лишения успяват да спестят около 300-400 евро

Кметът на селището Канели, край което бивакуват българските гроздоберачи, заяви, че трябва да се вземат съответните мерки, за да не се допускат подобни ситуации.

Това е поредният случай на българи, бедстващи при работа в чужбина, но досега повечето примери от Италия бяха от южната част на страната. В средата на 2012 г. 40 българи, работещи в Калабрия, се оплакаха, че са малтретирани от работодателя си.

Месец по-късно десетки сънародници се прибраха от Швеция със съдействието на българските власти, след като се оказа, че тръгнали без договори за бране на боровинки.

novinar.bg

Професия машинист: Живот по ръба на железния път

/Тази статия ни беше изпратена от един локомотивен машинист, придружена със следното кратко писмо: „Може ли да помогнете да върнем І-ва категория труд на локомотивните машинисти? Непрекъснати смени, понякога над 12 часа до 18! Шум и вибрации над допустимите норми! Облъчване от тока! Постоянен стрес! Недоспиване! Невъзможност да се храниме като хората! Липса на тоалетна и други такива!” – Раб. глас/

Професия машинист: Живот по ръба на железния път

Работят в риск като летците, но едва свързват двата края и никога не спят спокойно

Автор: Галина КОНСТАНТИНОВА

04.07.2014  

За професията на локомотивните машинисти казват, че е най-близка до тази на летците. Управлението на скоростните машини и в двата случая изисква железни нерви, максимална съсредоточеност и специфични умения, трупани с години обучение и практика. Неслучайно част от тестовете за машинистите и летците са доста сходни. Инцидентите и в небето, и на релсите най-често не минават без жертви. За машинистите стресът от катастрофите е много по-голям, защото обикновено те виждат отблизо  сблъсъка с автомобил или човек на пътя, а в същото време нямат никаква възможност да спрат навреме.

Само преди два дни на железните пътища край Пловдив смъртта си намериха двама души.  Девет са инцидентите на жп прелези  от началото на годината, убитите са 10, ранени са шестима. Оплакахме жертвите, но никой не обели дума за машинистите, участвали в инцидентите с фатален край. А тяхната наистина не е лесна. За разлика от катастрофите по шосетата, при тези на релсите почти никога машинистът не носи вина. Споменът за случилото се обаче остава за цял живот. При 98 процента от тези инциденти вината е на шофьорите на автомобилите, категоричен е Владимир Тодоров от Асоциацията за пострадали при катастрофи.

Как се борят със стреса от срещата със смъртта на релсите локомотивните машинисти? От две години съм пенсионер, всяка сутрин искам да забравя 25-те години, прекарани в железниците, казва машинистът Тодор. Това не е възможно, контрира го колегата му Васил, това е все едно да забравиш майка си. 

С това, че за теб няма ден и нощ, че почти никога не почиваш в събота и неделя, че ядеш, когато можеш, и спиш по график, че нямаш време за семейството си, с времето се научаваш, казват машинисти със стаж по 20-30 години в локомотивите. И срещу всичко това живееш бедно, едва свързваш двата края и рядко спиш спокойно. Избралите тази професия обаче са силни мъже. Единственото нещо, с което никой машинист не може да свикне, е смъртта на жп релсите. Между професионалистите с по 20-25 години стаж почти няма човек, който да не е имал поне два-три, а в повечето случаи и 10-12 инцидента на пътя. Ако самоубийците, които лягат на релсите, знаят какво причиняват на локомотивния машинист, доста ще се замислят дали да изберат този начин за пренасяне в отвъдното, казват психолози.

Кошмарът да видиш очите на човека, решил да сложи край на живота си на релсите, не се забравя никога. Ужасът от ситуацията е двоен,  защото, от една страна, машинистът е на метри от самоубиеца и вижда дори изражението на лицето и блясъка в погледа му. От друга страна, той знае, че нищо не може да направи, за да предотврати катастрофата. Спирачният път на тежките влакови композиции е толкова дълъг, че смъртта на човека на релсите е предизвестена. На съвестта на машиниста тежи още една тежка отговорност - безопасността на пътниците, които вози във вагоните. Обикновено на последно място в тези драматични моменти машинистите мислят за риска за собствения си живот.

Никой от машинистите в системата не желае да разказва за черните дни в кариерата си. Това важи и за тези, които вече са излезли от нея и са се пенсионирали. При смъртен случай винаги има следствие. Машинистът веднага се обвинява за убийство по непредпазливост. Следват поне няколко разпита в полицията. Всеки път катастрофата се преживява отново. Кръвта ти нахлува в главата, докато  даваш показания, споделя един от опитните машинисти. Обикновено накрая следствието се прекратява, но нервите никой не може да ти ги върне, категоричен е пенсионерът. 

Когато ударих за първи път жена, легнала пред влака, след 30 секунди ми излезе огромен херпес, разказва Антон. Пътувах към Варна. Треперех целият като лист. Не можех да продължа да работя. Дежурният ръководител ми даде валериан. Пратиха бригада и ме смениха, спомня си ветеранът. До края на кариерата си е преживял 12  инцидента. Не желае да си спомня и да разказва за нито един от тях. Излизах от София, когато на релсите легна клошарка, главата изхвърча като отрязана от гилотина, разказва колега на Антон.  Срещам приятел и той ми казва: Тошо, знаеш ли, че дъщерята я сгази влак, спомня си Тодор. Вдигнах кръвно и само си помислих: Ако аз бях машинистът, как ще го гледам този човек, като ми е съсед и ми е набор, споделя Тодор.

Всеки от тези силни мъже търси свой начин да надживее този стрес. Никой освен колегите им  не може да разбере колко дълго споменът за смъртта на непознати хора на релсите се връща в главите им.  Друг освен колегите им не може да проумее как безсънието ги мори нощ след нощ, а когато заспят, сънуват катастрофата и лицето на жертвата. 

Това е нещо като синдрома "Афганистан”, казва  възрастен железничар. Както войниците, преживели ужаса на войната, се събират в свои общности, основават клубове, за да си говорят с братята  по оръжие, така и пенсионираните машинисти имат своя явка, която не пропускат нито ден. В кафенето си говорят  за спорт, за коли, за риболов, за футбол, за политика. Но ако някой бръкне в раната им и подхване приказка  за смъртта на пътя, машинистите гледат по-бързо да сменят темата. Те предпочитат да говорят какво трябва да се направи, за да се сведе до минимум смъртта на релсите. Предложенията им са делови, лесни за изпълнение и не струват скъпо. Дори обратното. От тях БДЖ може дори да спечели, убедени са машинистите.

Първото предложение на машинистите е на прелезите да се поставят камери. Така е в Германия. Глобата за нарушение е 1000 евро. Опитът сочи, че откакто са монтирани, броят на произшествията е сведен до минимум. В Пловдив също има подобен опит. На Ягодовския прелез бяхме полудели от шофьори, които се надпреварваха с влака, разказват машинисти. Някои от хората притичваха пред локомотива, други с автомобили караха като на рали и се разминавахме на косъм, припомнят си локомотивните машинисти. Има такива, които дори се смеят и ни показват среден пръст, че са били по-бързи от нас, споделят машинисти. Когато е монтирана камера на прелеза, водачите извън станали дисциплинирани, защото се разчуло бързо, че там снимат и глобяват. Преди години локомотивните машинисти имали задължение да дават в КАТ номерата на автомобилите. После отнасяли глоби. Ако се възстанови тази практика, това също ще помогне за дисциплинирането на шофьорите.

Ние сме далеч от европейската практика, където има прелези с метални прегради, които се повдигат срещу колата заедно с бариерата и не позволяват да премине, казва бившият машинист Антон. Но камерите са добра превантивна мярка, която върши работа, категоричен е той. Колегите му дори предлагат глобите от хулиганите шофьори да отиват по сметка на БДЖ. Така фалиращата фирма може да запълни сериозна финансова дупка.

Втората задължителна мярка според машинистите е обезопасяването с мрежа на трасето на жп линиите. Според тях това е задължително поне за населените места. Защо автомагистралата е оградена от край до край, за да не минават животни и хора, а трасето на влаковете не е, питат се машинистите. 

Третата превантивна мярка е жестоки глоби за хулиганите на пътя. Машинистите са категорични, че ако тези прости правила се приложат, катастрофите с влакове ще намалеят драстично, а психичното им здраве ще  е далеч по-съхранено.

marica.bg

„Директорите станаха царе и забравиха, че за тях работят хора“

Във връзка със започналите работнически протести в „Аркус“-Лясковец http://rabglas.blogspot.com/2014/07/blog-post.html потърсихме мнението на един от протестиращите работници. Ето какво ни сподели той:

Работнически глас: Здравейте! Разбрахме за протестите във Вашето предприятие. Дали бихте ни разказали нещо повече, което (ако нямате нищо против) да публикуваме на блога ни "Работнически глас"? Поздрави.

Работник от „Аркус“-Лясковец: Няма какво толкова да се каже. Репортажът говори достатъчно https://www.youtube.com/watch?v=OzAk2lehN8w . Имаме доста работа, но забавиха заплатите. Не само това е причината (за протеста – Раб.глас). Започнаха да ни заключват портала, всеки ден се говори как Трифонов не искал да вижда заплата по голяма от 400 лв. Как щял да реже заплати (той и си ги реже, де). Викаха ни “идвайте за извънреден труд" и го плащаха на 160%, докато накрая издадоха заповед със задна дата (отпреди два месеца), че извънредният труд няма да се заплаща, т.е. изплащат 100% и после ти дават молба, в която трябва да им се помолиш да излезеш неплатен отпуск (колкото дни извънреден труд си положил), а допреди дни отпуските бяха забранени. Заплатите на много хора са СМЕШНИ и недостатъчни. Условията на труд са отвратителни – хигиена, температура, отношение, запрашеност, шум, искат да правим от нищо нещо без подходящи материали и инструменти. Дори и няма къде да седнеш да се нахраниш на чисто и тихо, като човек. Сега уж ни обещаха, че ще помислят как ще изплащат извънредния труд, ще ни дадат обещаните ваучери (25 лв. на месец).   

Такива неща породиха днешните протести. Директорите станаха царе и забравиха, че за тях работят хора. Истината е една – ако се даваха достатъчно пари, нямаше да се стигне до това! Не мисля че е нормялно след като работиш да не можеш да си позволиш кино, почивка, вечеря навън и др. Вместо това се затваряш в панелката, която едвам изплащаш!

Работнически протест в приватизирания „Аркус“-Лясковец

01.07.2014. Над 2000 работници от приватизирания оръжеен завод "Аркус"- Лясковец протестираха заради неизплатени заплати и намаляване на парите за извънреден труд. Недоволните не застанаха на работните си места, а се събраха на протест на портала на фирмата. Те казаха, че освен забавените възнаграждения от два месеца е спряно  плащането за извънреден труд, макар че всяка събота са на работа. Ръководството е наложило да ползват тези дни като неплатен отпуск, но едва след половин година. Много от тях работили месец за месец със споразумение към трудовите договори и не знаели докога ще останат във фирмата. След продължителни преговори с мениджмънта синдикатите днес постигнаха споразумение за изплащане на майските заплати до трети юли и договаряне на правилата за извънреден труд до 10-и юли. Заводът е създаден през 1965 г. Приватизиран е през 2000 г.

Бунт на български работници в Германия

В германската община Ной Вулмщорф недоволни работници от България и Румъния са щурмували офиса на своя работодател, който, според техните твърдения, незаконно им е удържал пари от заплатите, пише в. Hamburger Abendblatt.

Близо 100 българи и румънци са се събрали в понеделник пред сградата на компанията BIR Group от Любек.

Работниците протестирали срещу това, че са били подлъгани с обещания за безплатна квартира и храна, а всъщност са си заплащали за това. Част от жилищата пък са били мазета без прозорци.

От компанията изпратили свой служител да преговаря с недоволните, но явно позицията му не е ги е удовлетворила, защото получил юмрук в лицето.

Тогава се намесили полицаите, които уталожили страстите.

В крайна сметка, след час преговори между представители на протестиращите и фирмата, било постигнато споразумение и работниците се разотишли.

bgglas.com