Бившата работничка в благоевградския цех за обувки на италианеца Пиеро
Агустини - Диана Делева, поиска думата в „Струма”, за да разкаже за трудовата
злополука, която претърпяла. Ето какво заяви тя:
„На 12-и май 2014 г. дупчех обувки и слагах капси. Машината е свързана с
компресор, но педалът беше счупен и около 11.45 часа се получи някакво
заяждане. Машината падна и капсата проби пръста на ръката ми и излезе навън.
Изпитах адска болка, потече кръв, притиснах пръста и веднага отидох в болница ПУЛС,
където бях приета по спешност и оперирана.
През август се наложи да бъде направена втора операция за премахване на
нокътя, защото се беше инфектирал. Когато представих болничния лист в
предприятието, ми казаха да подам молба за напускане, иначе ще ме уволнят. Бяха
недоволни, че инцидентът бе определен като трудова злополука. Аз им казах, че
ще си търся правата в съда и след като ми свършиха болничните, пуснах молба за
неплатен отпуск.
Няколко пъти ми се обажда по телефона Пиеро Агустини, който започна да ме
обижда, наричаше ме „путана“, „мерда“ и „мунец“. Заплаши ме да не се обаждам в
полицията, тъй като имал връзки там и в прокуратурата, защото той ги обувал.
След заканите последва предложение от 1000 лв. Не се поддадох на натиска и
заведох дело за обезщетение в съда.
Първото заседание беше на 5-и ноември, а на 9-и декември получих заповед за
уволнение. Бившите ми работодатели се бяха постарали да сплашат колежките ми,
които под страх от уволнение подписали декларации, че не искат да работя с тях.
Била съм недисциплинирана, говорила съм по телефона и др.
В „Пиерик шус” започнах работа през 2008 г. На 50-те шивачки се плаща
минималната работна заплата, работим от 7.30 часа до 18 часа. Условията на
труд нямат нищо общо с европейските стандарти - няма топла вода, няма
отдушници и лепилото се изпарява в устата ти. Оплаквали сме се в Инспекцията по
труда, но в повечето случаи си затварят очите. След тяхна проверка все пак бяха
сменени отдушниците, но последва наказателна акция. Спираха ни по 50 лв. от
заплатите в продължение на 3 месеца. Шефката на цеха Маргарита Симеонова каза,
че трябва да се изплатят отдушниците. Почти всеки месец се налагат глоби по 50
лв., без да се дава обяснение. Работничките събирахме всеки месец по 2 лв., за
да платим на чистачката”, твърди Диана Делева.
33-годишната жена е от Гоце Делчев, но живее в Благоевград. Има 11-годишен
син, който във времето, когато се лекувала, бил гледан от баща си. В момента е
безработна и търси вариант да се издържа.
На първа инстанция Диана Делева спечели делото срещу италианската фирма,
която съди за причинените увреждания. Тя претендираше за 10 000 лв. обезщетение
за неимуществените вреди - болки и страдания, и за имуществени вреди в размер
на около 80 лв. за лекарства и медицински услуги.
От италианската фирма оспориха исковете с аргумента, че злополуката е по
вина на самата работничка в резултат на груба небрежност от нейна страна.
В хода на делото е извършена съдебно-техническа експертиза, според която
машината за поставяне на капси е била изправна по отношение на капсуловането,
но не е била достатъчно обезопасена - нямало предпазни капаци. Заключението на
вещото лице е, че при обработването работничката е натиснала педала в момент, в
който лявата й ръка се е намирала в опасната зона на работещата машина.
В хода на делото са разпитани като свидетели работници от цеха, които
твърдят, че колежката им била разсеяна и бригадирката й правила често
забележки. Съдия Таня Маркова прецени, че фирмата е отговорна за злополуката и
я осъжда да заплати на пострадалата 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди
и 27 лв. имуществени, както и да покрие съдебни разноски за около 1000 лв.
Диана Делева обжалва на втора инстанция размера и на обезщетението и е
готова да заведе дело в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, ако
се наложи.
struma.bg
