сряда, 15 юли 2015 г.

200 шивачки чакат заплати от половин година



13 юли 2015. Фрапиращ случай на трудова експлоатация се разиграва в Лом.

Близо 200 шивачки от градчето от половин година не са виждали заплати, а на всичкото отгоре останали без работа през май. Фирмата, в която работели, не само че ги съкратила, а дори не им изплатила забавените с месеци дължими възнаграждения, съобщи Нова телевизия.

На жените било обещано, че ще получат парите си в петък, но това така и не се случило. "Ние трябва да умираме от глад, а някои жени сме работили по 24 часа, само и само да се изпълнят поръчките", оплака се Наташа Василева, която работила близо седем години в италианската шивашка фирма.

Тя трябва да получи близо 2000 лева от недобросъвестните си работодатели. Повече от три месеца хладилникът на жената е празен. Тя и двете й деца разчитат единствено на заплатата на съпруга й, за да оцелеят. Наташа вече е завела иск срещу фирмата в Районния съд в Лом.

За колежката й Таня Дикова не само гладът е страшен. Тя няма средства, за да си купува лекарствата за тежко заболяване, от което страда. Цената им е 100 лева на месец, с които не разполага. Тя трябва да получи близо 1000 лева от фирмата.

Всеки месец от банка, към която има кредит, също я притискат. Семейството й разчита на собствено производство, за да не гладува, тъй като преди месеци съпругът й също се озовал на улицата. В семейството на Мая Иванова положението също не е розово.

"Трудно е, ние сме петчленно семейство, плащаме си сметките, но човек трябва да си вземе парите, които е изработил и които му се полагат", коментира жената. От българското представителство на фирмата твърдят, че очакват превод от Италия. Оттам обаче не уточняват кога парите ще бъдат получени.
В-к „Новинар“

понеделник, 13 юли 2015 г.

Български работници гладуват в Норвегия - връщат пластмасови бутилки, за да купят хляб



18.06.2015. 31 български строителни работници гладуват в норвежкия град Берген, тъй като българската фирма изпълнител „Енемона“ не им плаща обещаните заплати.
Ръководителят на обекта Павел Желев разказа пред „Труд“, че работник събирал пластмасови бутилки от кофите и ги връщал в супермаркети, за да купи хляб. Други ходели за риба. Нещата толкова опрeли до кокал, че две благотворителни организации даряват храни за работниците от два дни.
Заради схема с двойни договори не се плащали минималните за монтьор в Норвегия и обещани 51 хиляди норвежки крони на месец, а 4 пъти по-малко. Освен това заплатите закъснявали с месеци. Работниците трябвало да изкарват с 8000 крони два месеца, а само за храна един норвежец харчел 10 000 на месец. Работниците нямали пари да си купят билети за връщане и чакат идната седмицата фирмата да ги откомандирова. Павел Желев очаква да бъде уволнен, тъй като потърсил своите и правата на работниците.
Българската фирма работи по електрооборудването на най-модерната болница за лечение на деца, а държавната поръчка е спечелена с дъмпингова оферта, твърди норвежкият канал ТВ 2.

четвъртък, 9 юли 2015 г.

Първата жена-машинист на товарна композиция в БДЖ





12.02.2015. Тя е първата. Първата жена-машинист на товарна композиция. 31 годишната Даниела Костадинова срещна вчера своя 28 годишен локомотив на гара “Илиянци”, засега тя ще е помощник-машинист.
Гара “Илиянци” е една от малкото, товарни гари у нас преживели особеностите на прехода. Влакове все още минават. Разбира се не колкото преди. Всеки ден живота тече в един и същи ритъм. От вчера има промяна. Появата на 31-годишната Даниела, която срещна своя 28-годишен локомотив.
“Това на мен си ми е детската мечта. Да си бъда локомотивен машинист. В момента съм помощник-машинист. И се надявам след известно време да си стана локомотивен машинист”, сподели тя.
Това, което най-много се харесва в тази работа на Даниела е, че тук трябва да си отборен играч, за да успееш. Една малка грешка може да доведе до голяма авария.
“Тук нямаш право на грешки. Никакви грешки. Искам с такива хора да работя. Определено си струва. Много хора днес определено не виждат надежда в БДЖ. Виждам да, това е железопътен транспорт. Това е транспортът на бъдещето, това са вагони, които ще могат да носят много товари”, смята тя.
Убедена, че БДЖ има бъдеще, Даниела завършила Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков”. 

 “Нека да е твърде тежка работата, важното е, че на мен ми харесва. Искам да ги взимам тези решения. Искам да съм достоен кадър в БДЖ. Искам да се науча на всичко. Постоянно трябва да си съсредоточен. Много е важно. Това да идваш с вълнение всеки ден на работа, е нещо изключително в живота. Ако си обичаш работата, няма нищо по-важно в живота. Удовлетворението е много голямо, щастието е огромно, трябва да повярваш в себе си. Иначе няма как. Няма кой да повярва в теб, ако сам не вярваш в себе си”, каза тя.

А ние май разбрахме какво е да си първата в един определено мъжки занаят. Това да промениш една история. Историята не само на една гара, а и тази на българските железници, които всеки ден трудно преглъщат поредните “добронамерени” реформи.

БНТ

вторник, 7 юли 2015 г.

380 000 работни места са загубени за 6 години в България



23 май 2015 г.. 85 големи предприятия са закрити в България между 2008 и 2013 г. За същия период е изчезнало всяко пето средно предприятие, а с 12% се е свил броят на малките фирми. Това е довело до загуба на 380 000 работни места. Този статистика показа изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев на семинар за актуалните проблеми на пазара на труда, предаде БГНЕС.
Заедно с големите предприятия са фалирали много свързани с тяхното производство средни и малки компании, обезглавени са цели сектори, коментира Данев, цитиран от пресцентъра на БСК. "Тези данни означават само едно: бизнесът се маргинализира. Не се внедряват нови технологии, няма нови идеи и нови продукти. Нашата икономика се превръща в икономика на бедните и непродуктивни услуги. Вместо да се реиндустриализира, България се деиндустриализира", каза още той.
Вследствие на този процес на деиндустриализация между 2008 и 2014 г. работните места в страната са намалели с над 380 000. В същото време драстично се разтваря ножицата между качеството на работната сила, произвеждана от образователната система, и уменията, търсени от бизнеса. Расте броят на хората с висше образование, но за жалост, пазарът няма нужда от тях, защото техните специалности често не отговарят на потребностите на икономиката.